Следвайте Гласове в ТелеграмОтношенията ни с Русия ще се развиват все

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Отношенията ни с Русия ще се развиват все по-зле.

„ С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се оправят “, има вяра върлият русофил старозагорец, доктор по философия, публицист, някогашен политик, публицист.

„ Тръгнах от социалдемократ, минах през болшевик, с цел да стана социалист - утопист, какъвто съм в този момент “, доверява Борисов.

Разкрива, че в този момент написа книгата на живота си – „ за православието, за българските манастири, за безконечните всемирен устои “.

„ Надвиснала е пълзяща тирания. Дали ще успее, не знам. Бъдещето ни е в ръцете на геополитическите ветрове “. разяснява известният русофил, задържан с белезници през 2019-та като „ разузнавач на непозната страна “.

„ Дори обществото, в което заживяхме, задминава Оруеловата фикция “, разяснява анализаторът

„ Всичко се движи по проект – ще махат едно по едно. Днес монумент, на следващия ден име на улица, в други ден име на катедрала.

Едновременно с това учебниците по история ще се „ чистят от обстоятелства “, както мощно го влече министър Тагарев. Малко по-малко цялата обич към Русия и съветския народ „ би трябвало “ да изчезне. “ Това споделя в изявление за „ Гласове “ философът Юрий Борисов, чиято биография е като „ ветрило “. По думите му връзките ни с Русия за вбъдеще ще се развиват все по-зле. „ С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се оправят “, предвижда някогашният политик.

- Освен, че Стара Загора е може би градът, с който сте най-свързан, за какво избрахте точно него за показване на новата си книга „ Дракони по Коледа “?

- Именно тъй като се усещам най-свързан с него. Тук съм „ вкъщи си “. Няма да скрия и известна носталгия към Стара Загора – имам близки до сърцето хора, с които не съм се виждал от десетилетия и с които желая да поддържам връзка.

- „ Те говореха, аз мълчах. После чух, че съм доста внимателен и внимателен човек. Други говореха, аз мълчах. После научих, че съм бил отегчен и високомерен въздухар. Трети говореха, аз мълчах. Бил съм нерешителен и срамежлив. Четвърти говореха, аз мълчах. След дни ми споделиха, че когато съм гневен доста ми проличава. А аз просто съм се сдухал. Нито одобрявам, нито предавам. Нито чувам, нито слушам. И записвам тълкования. Прав е Мигел Руис, като споделя, че когато човек основава облик на другия, на първо място рисува себе си. “ Това е фрагмент от Вашите „ Дракони “. Какво в действителност рисувате в тях?

- Споделям извод на мой обичан създател, Мигел Анхел Руис, котел по един прелестен метод – когато човек приказва за някой различен, то той по-скоро приказва за себе си. А с тази къса импресия илюстрирам извода с моя персонална обстановка.

- Образът на Дракона сякаш Ви съпътства. Прочетох, че още през 2016 година му посвещавате публикация в едно електронно издание. Там говорите за „ огромните “ Дракони и „ дребните “ Дракончета. Казвате, че идват „ в сънищата един път в годината. На огромен нравствен празник, когато стремежът към мощ и добрина е тук “. Какво се крие зад тази метафора, господин Борисов?

- В тази книга съм събрал неща, писани през последните осем години. Някои от тях са излизали на електронен притежател, само че хартията остава. 

Още като младеж един мой другар ме впечатли с желанието си да бъде „ Бял змей на бяла стена “. Да си съдбоносен, можещ, мощен, само че да не се натрапваш на вниманието на другите, да си неосезаем. Белият змей е битка с егото. Белият змей споделя, че колкото егото ти е по-малко, толкоз по-голяма е силата ти. 

Този облик ме е съпътствал цялостен живот. Този блян ми е бил безценен цялостен живот. Нямаше по какъв начин един ден да не го претворя в роман. 

- Водим този диалог преди представянето на „ Драконите “. Освен нея, оферирате на гостите си диалог и за друга Ваша книга - „ Политически дневник “, публикуван през 2020 година и обхващащ събития от края на 90-те години. Защо тъкмо нея оферирате, Вие имате и други политически книги? 

- Тази книга е доста особена. Тя не е писана за издание и по тази причина е извънредно почтена, тя е мой диалог със себе си. Когато попаднах на нея след 22 години, подреждайки персоналния си списък, останах сюрпризиран какъв брой настоящо звучи. 
От написаното в тази книга се схваща моята политическа еволюция – потеглих от „ социалдемократ “, минах през „ болшевик “, с цел да стана „ социалист - утопист “, какъвто съм в този момент.

- „ Юрий Борисов е един от строителите на посткомунистическа България. Той е деен участник с действителни властови позиции в интервала на прехода от социализъм към капитализъм, почнал след ноември 1989 година. … Бях доста прелестно сюрпризиран още от първите страници на дневника. Грабна ме честността, критичността и високата морална летва, с която Юрий Борисов прави оценка събитията. Не сортира преднамерено обстоятелствата, а демонстрира цялото „ ветрило “ от дейности. “ Думите са на докторът по философия Атанас Иванов, който е създател на предговора към „ Политически дневник “. Наистина, не е елементарно да се разкрие „ цялото „ ветрило “ от дейности “ като от тези времена, по този начин и от днешните. Как се решавате на такава рискова крачка? 

- Никого не съм обиждал и никого не съм злепоставял. От общо 230 страници съм отстранил единствено десетина, които фактически носеха риск – основно честен риск. Ако върша второ издание обаче не съм сигурен, че няма да ги обявявам. Ако някой след доста години се интересува от партийна история и тази книга му попадне в ръце, дано да прочете за партийна логика на психиката и механизми, които в този момент  спестих.

- Д-р по философия, публицист, политик, писател… Съпруг, татко, дядо… Пропускам ли нещо? 

- Да, пропускате! Пиша книга за православието, за българските манастири, за безконечните всемирен устои. Работното й заглавие е „ Видение за Лествица. Манастирски пътеписи “. Това ще е книгата на моя живот. Това не е религиозна книга. Религията е единствено формата, наличието е „ стъпалата по Стълбата “, по която човек се стреми да реализира в себе си мир, естетика и обич.

- Преди 4-5 години станахте екшън воин, когато Ви арестуваха с белезници „ по отношение на дело, формирано на 3 юли 2019 година по член 105 от Наказателния кодекс – с обвиняване, че сте съветски разузнавач. Дори ви заплашваха от 5 до 15 години затвор. После стремително Ви пуснаха, сетне пък вие съдихте органите. Да напомним какво се случи тогава и по-късно.

- С Николай Малинов, с мен и с още няколко мои приятели стартира „ Ловът на вещици “. Това беше предизвестие към обществото – със свободата на словото приключихме, с правото всеки да отстоява своя позиция приключихме. Вече има „ Министерство на Истината “ и животът ни се движи в руслото на Оруел. Дори обществото, в което заживяхме, задминава Оруеловата фикция. Надвиснала е пълзяща тирания. Дали ще успее, не знам… Бъдещето ни е в ръцете на геополитическите ветрове. 

- Какво става с политическата Ви активност? Днес е изключително изострено опълчването на русофили и русофоби. Или не?

- Не се занимавам с политическа активност. Помагам като специалист – основно на Международното придвижване на русофилите. А опълчването се изостря. В дуела сред омразата и любовта, ние сме на страната на положителното. Парадоксът на историята се състои в това, че злото тактически постоянно печели, само че положителното в последна сметка побеждава стратегически. 

- След Паметника на Съветската войска има ли и други сходни цинично разкостени мемориали?

- Всичко се движи по проект – ще махат едно по едно. Днес монумент, на следващия ден име на улица, вдругиден име на катедрала. Едновременно с това учебниците по история ще се „ чистят от обстоятелства “, както мощно го влече министър Тагарев. Малко по-малко цялата обич към Русия и съветския народ „ би трябвало “ да изчезне. 

- Как ще се развиват за в бъдеще връзките ни с Русия – имате ли прогноза?

- В близко бъдеще - все по-зле. С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се оправят.

- Коментирайте апелирам Ви, разграничаването на управлението на СУ „ Св. Кл. Охридски “ от изявлението на изявения експерт по история на Русия проф. Дарина Григорова, в което тя сподели, че както е в Украйна, и в България следва денацификация.  

- Разграничаването е от цялостната позиция на проф. Григорова – освен и просто от понятието „ денацификация “. Ръководството си лепна доста позорно леке. Страхът е доста мощно нещо. Диктаторските мераци – също. 

- Какво съгласно вас е най-важното, което днешните политици би трябвало да проумеят. Пред какво би трябвало да се спрат?

- Избирателите би трябвало да го проумеят, не политиците! Необходима е непоносимост към лицемерието, към неизпълнените обещания, към показното равнодушие към елементарните проблеми на елементарните хора. У нас липсва същинско политически стимулирано „ наказване и подучване “. Трябва да бъдат търсени и подтиквани лица с ново схващане са публичен дълг. Докато просто си стискаме абревиатурите на партиите, от политиците нищо положително не може да се чака.

Визитка, потопена

Юрий Борисов е роден на 12 август 1956 година Доктор по философия. Главен редактор на българското издание на в. " Монд дипломатик ". Бивш основен редактор на в. „ Дума “ (2011 - 2015) и някогашен основен редактор на сп. „ Ново време “ (2000 - 2015). Автор на книгите " Психология на подсъзнанието ", " Приказка за Буда ", " Войната на Мърфи ", " Христос на возкресе ", „ Молба за парадайса “, „ Школата на сферата “, „ Политически дневник “, „ Кръчмарски разправии за националните цели “, „ Дракони по Коледа “ и на редица публикации в периодическия щемпел. Израснал, учил и работил в Стара Загора, Юрий Борисов избра да показа най-новата си книга в града, с който го свързват доста хора и обичани места. „ Дракони по Коледа “ включва импресии, разкази, мистичност и персонални истории.